ЗА ПЪРВИ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ! Руският опозиционен лидер Иля Яшин пред ПИК от затвора: Войната ще приключи на масата на преговорите - Украйна няма да превземе Кремъл, а руската армия няма да вдигне знамето си над Киев
Последвайте ни в Google News Showcase
Руският опозиционер Иля Яшин беше арестуван през юни в московски парк заради разпространение на невярна информация за въоръжените сили на Русия. Оттогава досега той се намира в следствен изолатор - първо беше затворен в "Бутырка", известен като затвор със строг режим. Преди няколко дни беше преместен в "Медведь".
Ако бъде признат за виновен, го грозят до 10 години затвор - по силата на новоприет закон, забраняващ разпространението на недостоверни сведения за действията на руските военни.
Иля Яшин се смята за един от последните видни опозиционери, които не са напуснали Русия. Той беше близък с покойния опозиционер Борис Немцов, който бе убит през 2015 г. Има добри отношения и с лидера на руската опозиция Алексей Навални, който бе вкаран в затвора в началото на миналата година.
Иля Яшин ни потърси, за да разкаже какво преживява зад решетките. Като автор на интервюто, благодаря на неговите сътрудници, адвокати и на охранителите, че ръкописите му с отговорите на въпросите ми (б.а. – снимка под текста) стигнаха от затвора, за да бъдат представени на българските читатели.
Интервю на Албена БОРИСОВА
- Как преминава един ваш ден зад решетките, Иля Валериевич?
- Аз вече пет месеца съм зад решетките. И вече привикнах към тукашния бит.
Сутрин в 6 ч. се дава команда "Стани" и се включват лампите в килиите. Арестантите си оправят креватите, мият се и към 7 ч. излизат на разходка в малкото дворче, което прилича на бетонен кладенец. Може да се поразкършиш малко и да поиграеш на лоста.
Следва закуска, проверка и обиск на затворниците. През деня може да те посети адвокат, ако успее да се дореди за това.
Редуват се обяд, вечеря, вечерна проверка и отбой в 22 ч. С една дума, типична затворническа рутина.
Истината е, че имам много свободно време. Ако се отдам на мързела или апатията, може просто да затъпея. Затова се старая колкото се може повече да чета и да се занимавам с умствена работа. Пиша текстове за социалните мрежи, статии и речи за съдебните си дела. Ежедневно отговарям на въпроси на журналисти и на писма на почитатели. Пишат ми, между другото, много - почти 5000 писма съм получил досега.
В края на ноември започна съдебният процес срещу мене. Не вярвам в справедлив край. Разбирам, че моето дело е политическо. И много добре знам как такива дела се гледат в нашите съдилища. Но въпреки това, изключително прецизно се готвя за всяко заседание, изграждам защитата си заедно с адвокатите и се опитвам да превърна съдебния процес в публична антивоенна трибуна. Защото други такива трибуни в моята страна не останаха.
- Познават ли ви другите затворници? Питат ли ви защо сте зад решетките и какво им отговаряте?
- В затвора "Бутырка", където бях в началото, имаше повече от 3000 човека. В изолатора "Медведь", където ме преведоха неотдавна, хората са почти два пъти повече. Той е най-големият затвор в Европа. На сборните пунктове и в килиите срещнах стотици хора. Много от тях, разбира се, се интересуват от политика и са гледали моите предавания в YouTube. Прекрасно знаят кой съм.
Някои се чудят, когато ме срещнат в затвора. Други се интересуват от мнението ми кога ще свърши войната и какво ще стане с нашата страна. Има и хора, които молят за юридическа помощ - да им дам съвет по наказателно дело или да им напиша жалба до съда.
Много често чувам думи на одобрение и то не само от затворниците, но и от работещите в затвора. Затова и не изпитвам никакъв психологически дискомфорт, не се усещам като жертва, никой не оказва натиск върху мене.
Основният въпрос, който почти всеки ден ми задават, е защо съм останал в Русия, виждайки ясно риска да бъда арестуван. Защо не съм заминал някъде. Старая се да им обясня, че не искам да бягам от никого, считам това за унизително и вярвям, че истината е на моя страна. А това означава, че трябва да отстоявам позициите си и да не отстъпвам. В края на краищата, ако всички честни хора изоставят моята страна, накрая в чии ръце тя ще остане?
В затвора все по-често срещам политзатворници. Млади хора, арестувани на митингите в защита на Навални и на антивоенните протести, независими блогъри и журналисти, активисти на опозицията. Неотдавна се запознах с участници в поетични събирания, където са се чели антивоенни стихотворения в центъра на Москва. Властта оценила творчеството им като екстремизъм и ги бутнала зад решетките.
- Вас защо ви арестуваха, по какво точно обвинение?
- Обвинен съм в изнасяне на невярна информация за действията на руската армия на територията на Украйна. Това е нов закон "за военната цензура", подписан от Путин буквално седмица след началото на бойните действия. Законът дава право да изпратиш зад решетките всеки човек, чиито изказвания противоречат на официалната позиция на министерството на отбраната на Русия.
Например, журналист написал статия за ракетен удар срещу търговски център в украинската Виница. Генералите казват, че такова нещо не е имало. И журналиста го затварят.
Или пък свещеник по време на проповед изразил съжаление за гибелта на мирни жители в Киев. Веднага бил арестуван, защото военните чиновници отричат убийства на цивилни по време на спецоперацията.
Примери за такива назаказелни дела има стотици, чрез тях в страната се насажда страх.
Повод за наказателното преследване срещу мене е предаване на живо през април на моя YouTube канал. Освен всичко друго, тогава разказах на публиката за трагедията в град Буча, където след изтеглянето на руските войски бяха открити телата на местни жители. В ефир показах фрагмент от репортажа на BBC от мястото на събитието. И следствието определи това като престъпление, тъй като - според министерството на отбраната, в този град не е имало трагедия, всичко е постановка и провокация от западните разузнавателни служби.
Ето на какво се основава обвинението срещу мен. Пратиха ме в затвора за показване на кадри на британска телевизионна компания по моя канал. И заради това ме грози затвор до 10 години. Звучи налудничаво, но това е реалността на съвременна Русия.
- Споменахте закона, според който всеки, който разпространява невярна информация за войната, може да бъде привлечен под отговорност. По време на война действат военновременни закони. Вие в случая не се ли явявате закононарушител, разпространявайки непотвърдена информация?
- Официално Путин не е обявявал война на Украйна и не е въвеждал военно положение у нас. Той все още твърди, че това е само специална операция срещу киевските националисти. Но всъщност имаме мащабна война, огромен брой убити и ранени, мобилизация във всички градове и села, масови арести на несъгласните с официалната политика.
Оказва се, че уж няма война, но има всички нейни особености: ковчези с войници, разрушени градове, военна цензура. Лицемерието на Кремъл обаче вече не учудва никого. Това е фирменият стил на руските власти. А всеки, който каже дори дума срещу държавната пропаганда или си позволи да критикува президента, може да бъде обявен за престъпник.
- Успявате ли да следите новините за войната - гледате ли телевизия, четете ли вестници, интернет? Как се развива тя според вас?
- Разбира се, зад решетките съм ограничен в достъпа до източници на информация, защото нямам възможност да използвам нито интернет, нито телефон. В килията има телевизор, но там няма да чуете нищо разумно: показват предимно пропагандни токшоута, които са безкраен поток от лъжи и омраза. Ако ги гледате всеки ден, можете сериозно да увредите собствената си психика. Затова получавам новини от адвокатите, които ми преразказват важните събития и сводките от фронта.
Но дори и в затвора ми е ясно, че нещата за Путин в Украйна не вървят по план. Той явно надцени силите, с които разполага, и подцени решимостта на украинците да защитят страната си. Очевидно Кремъл искрено вярваше, че ще бъде възможно да се превземе Киев и въоръжените сили на Украйна ще бъдат победени за една-две седмици, а в повечето градове руската армия ще бъде посрещана с цветя.
Защо Путин хранеше такива странни илюзии? Първо, обкръжението на нашия президент отдавна му казва само това, което той иска да чуе. Путин се самоубеждаваше, че украинското общество го чака като спасител, а тайните служби и членовете на Съвета за сигурност на Руската федерация само му пригласяха и чинно се съгласяваха. Второ, Кремъл явно подцени мащаба на корупцията, която разяжда цялата руска власт по вертикала. Генералите изградиха цветна фасада, убеждавайки всички в непобедимостта на нашата армия.
Путин с удоволствие беше домакин на военни паради, гледаше зрелищни военни учения и вярваше, че има цялата власт да диктува волята си на всеки. Зад парадната фасада обаче бяха разграбени складове с оръжия и оборудване, а рекламираните нови танкове заседнаха дори на Червения площад. Чиновниците успяха да скрият всичко това в мирно време. Но с избухването на военните действия проблемите излязоха наяве и станаха неприятна изненада за президента.
Накрая арогантността на Путин, тоталните лъжи на бюрокрацията и корупцията се превърнаха в кървава драма за страната ни.
- Не мислите ли, че войната всъщност е между Русия и НАТО? Украйна е само плацдарм?!
- Напротив, виждам, че НАТО е предпазлив, опитва се по всякакъв начин да избегне пряк сблъсък с Русия и по-нататъшна ескалация. Да, Украйна получава финансова подкрепа и доставки на оръжия, но западните лидери действат дори по-нерешително, отколкото му се иска на Зеленски.
Например ВВС на НАТО никога не затвориха небето над Украйна, въпреки многобройните молби на Киев и продължаващите бомбардировки над украинските градове. Съединените щати отказаха да доставят на Украйна ракети с максимален обсег и бойни дронове от последно поколение. Германия така и не изпрати модерни танкове, на които разчиташе командването на въоръжените сили на Украйна. НАТО очевидно разбира, че регионалният конфликт между Русия и Украйна все пак е достатъчно голям и може да прерасне в глобална конфронтация, всъщност в Трета световна война.
Перспективата за обмен на ядрени удари очевидно принуждава западната коалиция да поддържа баланс и да предоставя на Украйна само ограничена помощ. Въпреки че кремълската пропаганда оправдава неуспехите си на фронта именно с факта, че Русия уж воюва на украинска територия с целия блок на НАТО. Но истината е, че Украйна, подкрепяна от своите съюзници, се сражава за своята независимост.
- Оттеглянето от Херсон поражение ли е или хитър план за залагане на капан за Киев?
- Не виждам никакъв хитър план в доброволното напускане на Херсон. Смятам, че за Путин това беше много болезнено и политически трудно решение, което силно деморализира неговите привърженици. В края на краищата това беше единственият регионален център на територията на Украйна, който руската армия успя да овладее през дългите девет месеца на войната. В края на септември Кремъл обяви този град за руска територия и навсякъде по улиците висяха плакати, че „Русия дойде завинаги“. И само месец след това трябваше унизително да се изтегли на другия бряг на Днепър, измисляйки неубедителни аргументи в движение.
От моя гледна точка, ако някой е попадал в капан край Херсон, това са предните части на руската армия. Нейните сили за продължаване на настъплението към Николаев и Одеса бяха изчерпани през пролетта. А през есента украинските артилерийски удари по мостовете през Днепър направиха невъзможно снабдаването на руските военни в Херсон. В крайна сметка Путин беше изправен пред труден избор - или да остави около 20-30 хиляди войници и офицери в риск от пълно поражение, или да отстъпи унизен. Така че няма с какво да се хвали.
- Как ще свърши войната според вас и кога? Вие сте руснак - не ви ли обиждат думите на Зеленски, че руснаците и украинците не са един народ? Ако ненавижда Путин, какво му е виновен руският народ?
- Зеленски и представителите на украинската власт наистина се изказват много остро. Няма да крия - често атаките им срещу руснаците ме нараняват като човек. Но разбирам, че у всички могат да се развихрят негативни емоции, когато превземат и бомбардират градовете им, когато виждат хиляди убити свои сънародници, милиони бежанци, загубили покрива над главата си и прехраната си. Едва ли в такава ситуация аз и моите съграждани имаме моралното право да се обиждаме от украинците за грубия им език.
Но много се надявам, че един ден все пак ще можем да установим нормален диалог и да обясним, че Путин не е Русия и че всъщност нашият народ е бил негов заложник. За този разговор обаче трябва време - сега е невъзможен, защото нервите са опънати и има много болка.
Вярвам, че изходът от войната предстои през 2023 г. На руската армия очевидно й е все по-трудно да поддържа темпото на бойните действия, предлагано от въоръжените сили на Украйна. Путин се опитва да компенсира човешките загуби чрез мобилизация и е много вероятно след новогодишните празници да има нов призив за наборна вълна. Изглежда също, че има проблем и със запасите от оръжия и боеприпаси, които Кремъл трудно попълва, обръщайки се към малкото си съюзници (предимно Северна Корея и Иран).
Но основният проблем, струва ми се, е липсата на мотивация сред нашите войници. Трудно е да се обясни на момчетата, мобилизирани от Курск или, например, Челябинск, защо трябва да дадат живота си за Сватово, за съществуването на което доскоро дори не са чували. А украинските бойци нямат проблеми с мотивацията. За тях това е Отечествена война. Те са убедени, че защитават земята и семействата си от окупаторите. Освен това духът им е подсилен от последните победи, а западните оръжия помагат за балансиране на силите на бойното поле.
Но все пак смятам, че войната ще приключи на масата на преговорите, а не с военно поражение на една от страните. Въоръжените сили на Украйна няма да превземат Кремъл, а руската армия няма да вдигне знамето си над Киев. В един момент възможностите за продължаване на военните действия ще бъдат взаимно изчерпани и тогава ще започне диалог. Кой ще го води от позицията на силата зависи от напредъка на фронта през следващите месеци.
- А вашата съдба каква ще бъде? Очаквате ли скоро да ви пуснат на свобода?
- Грозят ме до 10 години затвор и не очаквам никакъв хуманизъм от съда на Путин. Моят другар Олексий Горинов беше осъден на 7 години по подобно наказателно дело, само защото на заседание на общината предложи да се почете паметта на загиналите украинци с минута мълчание. Явно и мен ме чака тежка присъда, с помощта на която властта ще продължи да плаши обществото. Но моят случай е политически и затова срокът на присъдата зависи от политическата ситуация. Смяна на властта, краят на войната, реформите - всичко това ще даде шанс за моето освобождаване.
Но аз нямам фалшиви илюзии и разбирам, че моята задача сега е да издържа адекватно изпитанието на затвора и да не се пречупя. Сигурен съм, че моите знания, умения и житейски опит ще бъдат търсени в бъдеща Русия, когато ще трябва да се възстанови редът в страната и да се изчисти кървававият бардак, оставен от Путин.
